В дадения случай става дума не да направим лист с приоритети като си помислим какво е най-важното. Става дума да живеем живота си в съответствие с избраните вече приоритети. Става въпрос за самоорганизация и организация на времето. Вероятно това не звучи много вдъхновяващо като за лидери. Но не всичко в живота на лидера е въпрос на вдъхновение. Големите идеи се реализират на базата на множество малки всекидневни решения и действия, които изглеждат доста невдъхновяващи… всъщност.
И този урок по лидерство от Стивън Кови се отнася именно до това. За целта той предлага да си помислим върху две неща:
- Кое е нещото, което бихте могли да правите (но не го правите сега), което ако го правете редовно, би предизвикало огромна, положителна промяна във вашия личен живот?
- Кое е нещото, което би променило по същия начин вашата работа или професионалната ви кариера?
След което да започнем да го правим. Тези въпроси са най-основните за всеки човек, който има проблем с недостига от време. Защото те са въпросите, които насочват неговото влияние към прословутия Квадрант 2 от темата за управление на времето – квадрантът, където са Важните, но Неспешни неща. Т.е. нещата, които трябва да са в центъра на вниманието на всеки истински лидер. Както казва Кови:
„Управляването означава да вършите нещата правилно, а ръководенето – да вършите правилните неща.“
Заменете „ръководене“ с „лидерство“ и ще разберете какво е основното послание на този урок за вас. А ако все още не сте наясно, ето още едно малко пояснение с факти:
„Изследователят на успеха Е. Грей, който е търсил общата характеристика на всички постигнали успех хора, открил, че това не е нито упорития труд, нито добрия късмет или важните познанства, макар че те също са от значение. Това е поставянето на важните неща на първо място – често без това да ни харесва особено много. “Успяващия човек има навик да прави нещата, които неудачниците не обичат да правят. Това не означава, че успяващите хора обичат да ги правят, а че тяхното отношение е подчинено на силата на тяхната целенасоченост.” Стивън Кови