Управление на времето от духовна перспектива

В един период от работата си водех фирмени обучения по темата за управление на стреса. По-късно тази тема се разви и стана „управление на времето и стреса“. Именно недостигът на време беше един от основните източници на стрес и затова трябваше да му се обърне специално внимание. Така се запознах с теорията за четирите квадранта за управление на времето, както и с прословутия квадрант 2, където се озоват хората, които истински добре управляват времето си. Въпреки че тя е много популярна, ми се прииска да я представя заедно с мои коментари към нея.

И така, ние управляваме времето си като вземаме решения кое да направим и кое да не направим, кое да направим сега и кое по-късно. А колкото по-амбициозен и отговорен е един човек, толкова повече неща иска да направи и по-често му се налага да взема подобни решения. Един ден тези амбициозни и отговорни хора може да станат шефове (макар че това не е задължително) и се превръщат в стресирани от недостига на времето мениджъри (същите, за които се правят обученията за управление на времето). На тези обучения им се казва, че управлението на времето (както и те самите вече знаят) е въпрос за определяне на приоритетите, а основните фактори, които стоят в приоритизирането на задачите са два – важност и спешност. Именно от съчетаването между тези два фактора се получават четирите квадранта за управление на времето. Ето ги:

Според тази теория хората, които най-добре управляват времето си, са хората, които прекарват най-много време в квадрант 2 (важните, но неспешни неща). Примери за такива важни, но неспешни неща са:

• да спортуват – не е спешно, но ако се прави редовно, ще предотврати разболяване, което веднага ни вкарва в квадранта на спешните и важни неща (и впоследствие ще отнеме много повече енергия и ресурси за справяне, отколкото „профилактиката“ на здравето);
• да общуват с колегите си – да делегират пълномощия, да обучават сътрудниците си, да получават обратна връзка от тях, да създават доверие (всичко това им помага в дългосрочен план да вършат своята работа с по-ефективно, за по-малко време );
• да мислят стратегически и дългосрочно – с други думи, да оптимизират процесите на работа;
• да се обучават и самоусъвършенстват – не само защото нововъведенията са конкурентно предимство, но и защото това ги кара да се чувстват по-живи, по-удовлетворени и по-пълноценни (истинските критерии за успех в живота).

Въпреки че на пръв поглед изглежда, че става дума за управление на времето на работното място, квадрант 2 всъщност обхваща всичко в живота на човека – както професионално, така и лично. Стивън Кови, който е консултирал голям брой главни изпълнителни директори на големи корпорации, пише, че въпреки че те са успели да се изкачат до върха на стълбицата в професионалната си кариера, в същото време те са имали провалени бракове, отчуждени отношения със семейството, лошо здраве и никакъв личен живот. Това, казва той, не прилича на голям успех. И добавя, че когато човек се катери по стълбата на успеха, дори и да се изкачва много бързо, ако тя не е поставена на правилната стена, той няма да стигне до желаното от него място. Неговото предупреждение към хората, които се интересуват от управление на своето време, е преди да започнат да се катерят по стълбата на успеха, да проверят какво за тях означава успех. Накратко, кои са истински важните неща за тях.

За целта е добре да си представят как би искали да изглежда краят на живота им (или, както пише Кови, да си представят какво другите хора казват за тях в деня на погребението им). Иронията в дадения случай е, че смъртта и времето са много тясно свързани. На английски език крайният срок се нарича deadline и тъй като времето измерва дължината на живота ни, да управляваме времето означава да вземаме решения как да управляваме живота си. Именно нашата смърт е нашето истинско deadline и затова само тя може да ни каже кои са истински важните неща. Търсенето на отговора на тези важни неща, както и намирането на време за тях, на езика на организационната психология са дейности в квадрант 2.

И тук идва другото важно нещо по отношение на управление на времето – доброто управление на времето се основава на умението да казваме „не“. Хората, които имат трудности да казват „не“, имат проблеми и с управление на времето. Рано или късно те разбират, че когато казват „да“ на очакванията на другите хора към тях, в същото време те казват „не“ на своите най-важни вътрешни нужди, ако те са различни от очакванията на другите.

„Когато усещате, че нямате достатъчно време, това което ви липсва, не е време, а пространство. Загубили сте своето пространство, за да бъдете тези които сте, какво сте и каквото сте тук и сега. Когато сте притиснати и не ви остава време, е време да направите място за духа…
Мартин Лутер, водачът на Реформацията, е разбирал това много добре. Той казвал, че се моли по един час всяка сутрин, но в дни, когато е знаел, че ще бъде „заринат от работа“ прекарвал един допълнителен час сутринта „на колене“. За логичния ум това няма много смисъл. В ден, когато е имал нужда от повече време, за да се справи с допълнителната работа, той е прекарвал два пъти повече в молитва. Повечето хора са склонни да правят точно обратното. За тях времето, което прекарват в духовни размишления, намалява пропорционално на изискванията на външния свят.“

Майкъл Тамура, “Отговорът си ти”, с.44-45

Става ясно, че квадрант 2 за важните и неспешни неща се отнася до отваряне на пространство в живота ни, в което да има повече място за душата и грижата за нея. Предизвикателството тук е да съчетаем две привидно несъвместими неща – ограниченията на времето (което ни причинява стрес) и безграничността на душата (която ни свързва с вечността). Затова значимият въпрос е да вземаме решения за управление на времето, изхождайки от грижата за това, което не умира.

Камелия Хаджийска