Затваряне

Тайната на грешките

„Тайната на грешките не е да избягваме да грешим!

Тайната е да сме готови да сгрешим.

Тайната е да осъзнаем, че дори да грешим, това не е фатално.

Единственото, което прави хората и организациите велики, е готовността им да бъдат и не чак толкова велики от време на време. Желанието за провал по пътя към по-голямата цел и една от тайните на успеха.“ Сет Годин, „Племена“, с.120

Това е много, много важно. Защото това е още една от пречките, свързани с нашите страхове – страхът от всичко, което си представяме, че ще ни се случи, ако сгрешим. И, както обикновено, едно от основните средства за борба с нашите страхове, са фактите от реалността. Защото повечето от страховете са ирационални. Те са нашето наследство от миналото, а животът, както става ясно, все по-бързо и по-бързо се променя.

Ето ги тези факти, които Сет Годин споделя с нас:

„Успешният социологически коментатор Джон Зогби направи огромна грешка в прогнозата си за Ал Гор във Флорида. С цели десет пункта. Сгрешиза Джон Кери, сгреши и за изхода от предварителните избори в Ню Хемпшир през 2008 годита. Но забележете, казах „успешният коментатор“, не „пропадналият коментатор“. Ако се страхуваше, че ще сбърка, той нямаше да може да дава правилните прогнози толкова често.

Тоталната, абсолютната грешка на Исак Нютон е алхимията, на която той посвещава по-голямата част от кариерата си. Той е на светлинни години от истината. Но въпреки това е световно известен учен и математик, емблематично име в човешката история.

Стийв Джобс сгреши с Apple III , с компютъра NeXT, с таблета Newton. Тотални грешки. Знаете останалото.“ Сет Годин, „Племена“, с.120

Вече знаете останалото. А именно, че то зависи от вас. И колкото по-малко се страхувате от грешки, толкова по-добре. Ако търсите промяната, ако тя ви вдъхновява, нали не смятате, че пътят към нея върви по гладки и утъпкани пътища? Защото лидерството се отнася до неутъпканите пътища – които не са никак лесни понякога.

„Очаквам да ме питате за прекия път към успеха, този, където няма грешки и провали и ще ви позволи да накарате хората да правят това, което искате… Честният отговор е: няма лесен път. На мениджърите средно ниво, изпълнителните директори или еретиците не им е лесно. Изглежда така, все едно те рискуват всичко, но от друга страна, да рискуваш не е толкова лошо. Минусите са малки, защото едва ли някой от нас ще го изгорят на клада.“ Сет Годин, „Племена“, с.121