Или от икономика на супер-консумация към икономика на съвместна консумация
Ето още нещо за бъдещето, представено от човек, който има всичките качества на автентичното лидерство – кауза, страст и загриженост за добруването на по-голямото цяло. Това е презентацията на Рейчъл Боцман в ТЕД със заглавие „Случаят със съвместната консумация“. По-долу я споделям с желанието тази ценна идея да стигне до повече хора и на свой ред да им даде идеи как те самите могат да участват в този преход от притежаване към споделяне, в който всички печелят.
Както става ясно от тази презентация (и както може да се очаква) този преход става възможен благодарение на Интернет, мрежата и мобилните устройства, чрез които се свързваме с другите. Също така и благодарение на факта, че вече живеем във време, в което дори и в бедна страна като нашата сме свидетели на свръхконсумацията – загърбили отдавна времето на социализма, когато живеехме в икономика на дефицита и с години чакахме записани в списъци, за да можем да си купим кола, а изборът се свеждаше до „Москвич или Лада?“. Затрупани с вещи, които не знаем какво да правим, ние търсим начините, в които да продължим все пак да сме отворени към потока на новото и да се освобождаваме от старото, но без това да става сметка за замърсяването на околната среда или безсмисленото разхищение.
Благодарение на трите различни системи на съвместна консумация, които Рейчъл Боцман е систематизирала в своите наблюдения, ние можем да направим това – да продължим нататък, при това не просто по начин, в който всички печелят, но и който дава възможност всеки, ако е изобретателен, да намери своя начин да спечели:
Първата система е пазара на преразпределянето, при който „вземате използван или притежаван от друг човек предмет и го премествате от там, където няма нужда от него, до някъде другаде, или до някой друг, където има нужда от него. Залага се изключително на концепцията на 5-те R – намаляване, повторна употреба, рециклиране, поправяне и преразпределение – защото те удължават жизнения цикъл на продукта и по този начин намаляват загубите.“
Втората система е „сътрудническия стил на живот – това е споделяне и подкрепа, чрез неща като пари, умения и време“.
Третата система е „услуги чрез продукти – това е когато плащате за ползите от продукта – това, което прави за вас – без да е нужно да го притежавате. Тази идея е особено полезна за неща, които не се използват много често. Това е преход от желанието да притежаваш нещо към желанието да споделяш нещо в стила печела-печелиш.“
За да стане за какво иде реч ето и примерите, които дава Боцман:
„Сега системите за услуги чрез продукти съществуват от години. Само се замислете за библиотеките и пералните на самообслужване. Но си мисля, че те навлизат в нова ера, защото технологиите правят споделянето лесно и забавно. Има страхотен цитат, публикуван в „Ню Йорк таймс“, който казва: „Споделянето към притежаването, се отнасят както iPod към магнитната лента, както слънчевата енергия към каменните въглища.“ Вярвам и че нашето поколение, нашата зависимост от това да притежаваме каквото искаме е далеч по-осезаема, от тази на което и да било поколение преди нас. Не искам DVD, искам филмът, който е записан на него. Не искам неудобен телефонен секретар, искам съобщенията, които съхранява. Не искам CD, искам музиката на него. С други думи не искам неща, а искам нуждите или преживяванията, които те задоволяват. Това захранва голяма промяна от там, където използването надделява над притежаването – или както Кевин Кели, редактор в списание Wired, го казва, „Където достъпът е по-добър от притежанието“.
А това са думите на Рейчъл Боцман, които ме провокираха да поискам да споделя нейната презентация и в сайта на Футурист:
„…вярвам, че сме в действителност в период, в който се събуждаме от големия махмурлук на празнота и разхищение, и правим скок към създаването на по-устойчива система, която да служи на вродените ни нужди за общност и индивидуална идентичност. Вярвам, че ще бъде наричана революция, така се каже – когато общество, изправено пред сериозни предизвикателства, извърши сеизмична промяна от индивидуално получаване и даване, към преоткриване на колективното добро. Моята мисия е да превърна споделянето в нещо готино. Моята мисия е да превърна споделянето в хит. Защото наистина вярвам, че може да разруши остарелите начини за правене на бизнес, да ни помогне да заобиколим прекалено разхитителните форми на хипер-консумацията и да ни научи кога достатъчно наистина е достатъчно.“
С пожелание за споделяне! Аз току-що го направих!
Камелия