„Лидерството почти винаги означава да мислите и да действате като въстанал роб, защото лидерите работят, за да постигнат промяна, а победителите рядко действат по този начин… Мениджърството не изисква смелост, нито пък следването на определени правила. Да промените нещата – да разширявате границите и да създавате бъдеще, което все още не съществува (като същевременно ви критикуват отвсякъде) – това изисква смелост.“ Сет Годин, „Племена“, с. 98
За да бъдеш автентичен лидер, определено се изисква смелост. Няма как да си лидер и твой основен съветник да е страха ти. А промяната, която само лидерите могат да създадат, определено провокира много страхове – и съпротива у привържениците на статуквото. Изглежда, че страхът е доста голяма пречка за хората с идеи да станат лидери, за да могат да ги реализират. И тъй като понякога става въпрос за страхове, които са наистина големи, затова и смелостта, която е необходима, за да бъдеш лидер може да е свръх-изключителна.
„А защо свръхизключително? Лесно е. Обикновеното мислене и обикновените усилия почти никога не са достатъчни да ви превърнат в лидер. Така е, защото сме настроени да правим необходимия минимум. Нужно е нещо необикновено, неустоим призив и кауза, за която си струва борбата, за да привлечете хората.
Ако не сте свръхизключителни, нямате никакъв шанс да накарате нещата да се случат“. Сет Годин, „Племена“, с.98
И така, днешният ви урок се отнася до смелостта, до свръхизключителната смелост – тази на въстаналия роб. Вероятно, за да се свържете с нея, ще трябва да поискате да сте свободни повече от всичко на света?!