Попаднах на една много ценна статия в Еconomy.bg , която обяснява какви са „Разликите между сделките и бизнес-отношенията“. Нямаше как да не й обърна внимание, защото нейното подзаглавие беше:
„Не сделките, а отношенията са в основата на дългосрочната стратегия за задържане на клиентите.“
Когато чуя дългосрочен успех веднага се сещам за Стивън Кови – човекът, без който проектът Футурист не би бил съществувал, и от когото за първи път разбрах за двете основни парадигми в управлението на хората и бизнес процесите – етиката на характера и етиката на личността. В същността си това са парадигмите за постигане на краткосрочен и на дългосрочен успех. И въпреки че все още мисленето на огромна част от мениджърите все още е доминирана от парадигмата на личността и краткосрочния успех, явно че бавно, но славно нещата се променят.
Статии като тази, която цитирам сега, са едно подобно доказателство. В нея се споделят осемте ключови разлики между бизнес сделките и отношенията, споделени в блога на експерта по лидерство Марк Санборн. Те са:
Както се вижда от тази таблица, преходът от сделка към отношения в сърцевината си е преход от мислене, фокусирано върху резултата, към мислене, фокусирано върху човека. А това води до обмен, до движение и в двете посоки. Когато към това какво можете да получите, се добавя и това какво можете да дадете, се получава ситуацията „печеля-печелиш“. Така отново стигаме до това, което вече си знаем, а именно че бъдещето принадлежи на тези, които успеят да се освободят от старото мислене с цел лична изгода и започнат да предлагат продукти, които да оставят клиента с чувството, че неговите нужди, неговите чувства, неговите ценности и достойнство наистина са зачетени. Тогава печелим и още нещо – приятелство.
Камелия