Според автора на книгата „Радикална честност“ – терапевтът Брад Блантън, основната причина за стрес не е нещо друго, а живота в лъжа. Според него, „Всички ние лъжем като за световно. Това изсмуква жизнените ни сили. Това е главната причина за стреса, който преживяват хората. Накратко: лъгането ни вижда сметката.“
В статия от сайта на economy.bg е представен цитат от книгата му, който много ме докосна:
„Най-смъртоносното лъгане е премълчаването на нещата, или скриването на информация от човек, на когото мислим, че тя ще се отрази неблагоприятно. Най-тежките психологически заболявания са резултат от този тип лъжа. Психологическото оздравяване е възможно единствено при наличието на свободата – когато престанем да таим нещо в себе си. Пазенето на тайни и потулването на факти пред другите е капан. Юношите прекарват по-голяма част от времето си в игра на тази криеница. Колкото по-добри сте били като юноши в умението да минавате между капките с тази игра, толкова по-трудно става да пораснете по-късно в живота. „Важните“ тайни и всичките кроежи и мислене, свързани с тях, са пълни глупотевини. Умът е затвор, изграден от глупотевини… Когато спестяваме неща, когато не казваме на другите какво чувстваме или мислим, оставаме заключени в този затвор. Колкото по-дълго време прекарваме там, толкова по-бързо западаме. Образно казано или ще избягаме от този затвор, или ще умрем в него. Спасението е в това, да се научим да казваме истината“.
Брад Блантън, „Радикална честност“
Това е публикация от категорията „уроци по лидерство“, която може да се чете на принципа на синхроничността. Урокът този път се нарича „радикална честност“. Той е един от най-важните уроци за всеки, който се вдъхновява от идеята да може да влияе върху света, оставяйки своя уникален отпечатък и творчески принос.
Ако този урок бъде приложен на практика в живота, той става директният път към свободата, творчеството и личната сила. Ако обаче смятате, че сте честни, но въпреки това не успявате да усетите в живота си съпътстващата това сила, творчество и свобода, проверете за тези две неща:
Първо, доколко сте склонни да се замозалъгвате, че сте честни, просто защото не забелязвате кога умът ви е създал поредния филм, който ви дава чувството за собствена правота и сигурност, но при по-непредубедено вглеждане откривате, че тази сигурност е сигурността на затворника. Защото в дадения случай не става дума просто за честност – става дума за радикална честност. Става дума за безкомпромисна искреност към себе си и към другите, а това е доста трудно постижимо нещо, просто защото по-голямата част от хората дори не са осъзнати как сътворяват истории за себе си и след това им вярват, за да избегнат болката от контакта с реалността.
Второ, доколко сте готови да платите съответната цена. Точно тук е основният препъни камък на всички хора, изпълнени с добри намерения да бъдат искрени и честни. Те искат силата и свободата да бъдат себе си, но не искат да платят цената за това. И, естествено, не се получава, защото логиката в дадения случай е много проста – силата идва като резултат от готовността ни да преживеем да сме отхвърлени, самотни, неразбрани и лишени от предмета на желанията си, но да сме верни на себе си и нещата, в които вярваме. Тя е следствието от това осмеляване и го следва като сянка. Цената, която плащаме за да живеем в истина, е и нещото, което сътворява нашата сила.
Затова, ако искате да научите урока на радикалната честност, си задайте само един въпрос – доколко желанието ви да живеете в истина е по-голямо от всички останали ваши желания. От отговора на този въпрос ще разберете защо смятате, че сте честни, но това не ви носи вътрешна сила.
Накратко, първо плащаме цената и едва след това получаваме наградата.
Радикалната честност е един от най-основните уроци по автентично лидерство. Ако той идва сега при вас по „принципа на синхроничността“, вероятно е, за да ви подкрепи в желанието да се осмелявате, поемайки повече рискове по пътя към по-автентичен начин на живот.
Камелия Хаджийска