Този урок по лидерство се нарича проактивност и негов учител е Стивън Кови.
Това е особено важен урок, защото е в основата на всички останали. Той е съвсем първият от Седемте навика в неговата книга и e първата от вътрешните победи. Ето какво казва Кови за него:
„Проактивността означава повече от това да се поеме инициативата – тя означава, че ние като човешки същества сме отговорни за нашия собствен живот, че поведението ни е функция от нашите решения, а не от състоянията ни. Ние можем да подчиним чувствата на ценностите ни. Ние имаме инициативата и отговорността да действаме така, че нещата да се осъществят.
Проактивните хора не винят обстоятелствата и условията за своето поведение или за полученото възпитание или обучение, защото тяхното поведение е резултат от съзнателния им избор, базиран върху ценности, а не от състоянията им, основани върху чувства. Реактивните хора се влияят в голяма степен от заобикалящата ги физическа среда и една промяна във времето може значително да се отрази на настроението им. Те се влияят също и от своята социална среда – ако хората се отнасят добре с тях се чувстват добре, а когато не е така, се затварят в себе си и стават отбранителни и предпазливи. Те изграждат емоционалния си живот в зависимост от поведението на другите, позволявайки им по този начин да ги контролират.
Способността да се подчини импулсът на ценността, представлява същността на проактивния човек. Реактивните хора се ръководят от чувствата, обстоятелствата и заобикалящата ги среда. Проактивните хора се ръководят от ценности – дълбоко премислени и избрани, интернализирани, превърнати във вътрешна същност. Нашето доброволно съгласие за това, което ни се случва, ни наранява повече, отколкото това, което наистина ни се случва. Разбира се, има неща, които могат да ни наранят физически, икономически или емоционално. Но нашият характер и нашата идентичност остават непроменени. Както казва Ганди “Другите не могат да ни отнемат самоуважението освен, ако ние не им го дадем.” Стивън Кови