„Всеки лидер има недостатъци и всеки от тях е подвластен на човешки слабости и грешки. Именно чрез признаване на своите недостатъци и грешки лидерите се свързват с хората и им дават сила за действие”.
Това е много, много важен урок по автентично лидерство! Той ни казва, че лидери са не тези, които не грешат, а тези, които, когато грешат, могат открито да си го признаят пред другите. И това не само е проява на вътрешна сила и честност. Това е най-голямата основа за създаване на доверие между тях и другите. Истинските лидери не само, че не крият грешките си – те ги използват, за да вървят напред, като се учат от тях и пораждат доверие с искреността си!
Затова в психически здравите организации табуто не е върху грешките – то е върху тяхното прикриване. И истинските лидери знаят това като самите те дават пример, споделяйки собствените си грешки, когато това се случи. Така те не само създават условие за по-голяма искреност в бъдеще – те отпращат и посланието, че е човешко, ако грешим и ние самите, че ако сгрешим, ще срещнем разбиране и подкрепа.
Признаване на грешките е урок по лидерство. Ако той идва сега при вас по принципа на случайността, може би е, за да ви напомни да насочите своята енергия не към това да се предпазвате от грешки, а към това да действате. Когато знаете, че признаването на грешките е не само най-добрият начин за справяне с тях, но и средството за израстване и пораждане на доверие, ще можете да вървите по Пътя си с по-малко страх и колебания.