Този урок по лидерство е урок за това как да се справяне със страховете си – скритите и явните: като ги анализирате, приоритизирате значимите неща в живота си и подлагате на съмнение вярванията си. Това е така, защото най-голямата пречка пред това да станете лидера и да поведете промяната в организацията, в която сте, е страхът.
За това пишат много автори – автори на бестселъри в областта на мениджмънта и лидерството, но особено добре го казва Сет Годин:
„Значи, ако племената ценят иновацията…
… и ако всички инициатори са по-щастливи…,
…тогава защо всички не го правят?
Заради страха.
Срещал съм хиляди (а може би и десетки хиляди) хора, които наистина имат страхотни идеи. Някои от идеите са наистина велики; други просто са много добри. На света не му липсват идеи. Обикновените хора могат да измислят невероятни неща доста лесно.
Това, което липсва, е волята да се осъществят тези идеи.
Когато две идеи се сблъскат, не побеждава непременно по-добрата. Побеждава онази, която е подкрепена от най-много безстрашни еретици.“
Сет Годин, „Племена“, с.53
Ако това е урокът по лидерство, който сега идва при вас, си задайте един въпрос. „Какво искам да направя сега?“ След което си задайте още един въпрос: „Ако започна да го правя, какво е това, от което се опасявам най-много, че може да се случи? Кой е най-големия ми страх във връзка с това?“
Разбираме кой е истинският ни страх, като си представим какво се случва след като направим това, от което ни е страх. Може на пръв поглед да изглежда, че ни е страх да кажем „не“ на шефа. Но това не е истинският страх. Истинският ни страх е от това, какво се случва след като кажем „не“ на шефа.
След като разпознаете кой е истинският страх, го погледнете в очите като си зададете още един въпрос: „Искам ли да слушам този глас на страха? Бих ли искал да му позволя да ме ограничава?“ И вземете решение.
За да го вземете ще се наложи да си зададете още доста въпроси. И това го знае Сет Годин много добре, въпреки че не е психолог. Неговата препоръка е „Преборете страха с разсъждения„. Моята също – поразсъждавайте добре върху различните гласове в главата си свързани със страховете. Ако поразсъждавате достатъчно ще откриете, че страхът не е нищо друго, освен мисъл в главата свързана с бъдещето. Защото точно тук и точно сега няма нищо страшно. Ако беше така вие нямаше да четете тези редове. Страхът е в очакването за бъдеща болка, бъдеща загуба, заплаха… Той е свързан с бъдещето.
И той е емоцията, която в най-голяма степен пречи да се случи това бъдеще по най-добрия и пълноценен начин!
„Страхът без съмнение е една от най-силните, най-старите и най-вкоренени в нас емоции…
Интересното при отдадените еретици, които срещам, е, че активно са се самоубедили да не се страхуват. Страхът си е още там, но е притъпено от нещо друго.“Сет Годин, „Племена“, с.54
Тук прекъсвам цитата, за да подчертая нещо много важно, което Сет Годин е забелязал, а именно, че страхът е там, но е притъпен от нещо друго. За мен става дума не за притъпяване, а за подчиняване на едно нещо от друго нещо. И това друго нещо не е „просто нещо друго“, то е „нещо по-важно“. Като например, по-важно от това да си загубите работата, е това да се осмелявате да казвате нещата, които мислите. По-важно от това да залагате на сигурността, е това да залагате на вярата в това, че Вселената все някак ще ви помогне да се справите, ако най-лошия ви страх се сбъдне. По-важно от това да следвате статуквото е да бъдете промяната която искате да видите в света.
„Това е историята за успеха, за ентусиазма, за правенето на нещата, които имат значение. Една интелектуална история за това, от което светът (или вашата индустрия, вашия проект) се нуждае, и за пробива който ще дойде с вашата идея.
Вярвам, че можете да се отучите от страха, като съставите стратегията си така, че страхът да стане излишен. Не става дума за някоя хитра тактика или съвет как да общувате с шефа си. По-скоро за това да си изясните (а и на другите), че светът има нужда да се промени. И то бързо.“ Сет Годин, „Племена“, с.54