Сет Годин е великолепен учител в часовете по лидерство и защото може да предугади какви са въпросите, които бихте задали, ако решите че все пак ще се осмелите да водите племе, вдъхновени от кауза, която ще създаде по-добро бъдеще за вас. Като например:
„Как да постигна всичко това?“
„Как да накарам шефа си да ми позволи да го направя?“
Или наистина трагичното:
„Има ли нерискован начин да се институционализирам в системата така, че да получа одобрение да осъществя промяна?“ с. 82, „Племена“
След което иронизира, че вероятно задаващия този въпрос търси начин да направи нещата без да се налага да изгори на кладата. И добавя:
„Наистина има, но вие вече знаете какъв е той. Отговорът е във вярата.
Никой няма да изслуша вашата идея за промяна, да поклати мъдро глава и да каже: „Добре, направи го.“
Никой няма да ви провъзгласи за лидер.
Никой няма да прегледа пауърпойнт презентацията ви и да ви подаде чек.
Промяната не става с искане на разрешение. Първо предизвиквате промяна и чак после търсите извинение“. с. 82
Сет Годин обича да говори за еретици и за изгаряне на кладата. И това не е странно – осмеляването да поведеш хора без да имаш достатъчно формална власт за това, си е доста страшно нещо. Без разрешение на шефа, вие оспорвате статуквото в името на едно по-добро бъдеще. Е, кой е казал, че да направиш това е лесно нещо? Но вероятно ще се съгласите, че лесното не се отличава с голяма ценност. Нито е в основата на промените в бъдещето. Затова светът има нужда от това да си задавате други въпроси – различни от тези по-горе!