Бъдещето на мениджмънта е автентичното лидерство.
В книгата си “True North” Бил Джордж (в съавторство с Питър Симс) пише, че след 2000 година вече идва ново поколение лидери – автентичните лидери, които се ръководят от ценности и които искат да служат на по-голямото цяло. Това е една изключително добра новина. Защото съдържа ресурси да реши най-сериозния проблем в съвременната икономическа криза – липсата на доверие.
Става ясно, че, подобно на бъдещето на маркетинга – концепцията за Маркетинг 3.0 на Филип Котлър, подобно на етиката на характера, която е в основата на дълготрайния успех, тук отново става дума за ценности.
ЦЕННОСТИ. И себепознание. Те са в основата на автентичното лидерство.
„Основните области за развитие на автентично лидерство са: 1.Самопознание, 2.Принципи и ценности, 3.Мотивации, 4.Интегриран живот, 5.Група за подкрепа.
В сърцевината на тези пет ключови области е самопознанието. То е в центъра на компаса. Ценностите и принципите са посоката на този компас.“ Бил Джордж и Питър Симс
Освен, че бъдещите лидери ще трябва да притежават всички основни черти на автентичното лидерство, като – преследване на целта със страст, практикуване на стабилни ценности, водене от сърцето, създаване на устойчиви взаимоотношения и демонстриране на самодисциплина, другата тяхна черта е, че ще пораждат промяната отдолу.
С други думи, бъдещите лидери ще стават такива и без да имат формалната власт за това. Тяхната власт ще бъде в способността им да влияят на другите безотносително на каква позиция в организацията се намират. Ето един интересен списък от наименования на новия вид лидери, които водят „отдолу-нагоре:
- Сет Годин ги нарича „еретици“ и обяснява, че тяхната основна задача е да се борят със статуквото (поддържането на което е задача на традиционните мениджъри, според него).
- Джон Максуел им дава дефиницията „360-градусов мениджър“, защото са способни да влияят върху организацията безотносително на каква позиция се намират – отдолу, встрани или отгоре.
- Робин Шарма ги нарича „лидерът без титла“, указвайки отново по-скоро на неформалните, отколкото формалните канали, по които се случва тяхното влияние.
- Ори Брейфман и Род Бекстром ги наричат „катализатори“, акцентирайки върху способността им да създават промяна със съвсем различни средства от тези, с които разполага Главния изпълнителен директор.
Става ясно, че общото между тях е едно – тези хора могат да влияят върху организацията и да я променят не, защото имат формалната власт за това, а защото имат силна личност, страст и кауза, на която да служат. Както и здрав вътрешен компас, който да ги ориентира в превратните моменти в живота им, помагайки им да не изневерят на своята най-дълбока същност. Разбира се, тези двете – формалната и неформалната власт могат и да съвпаднат – както е случаят с Бил Джордж, Хауърд Шулц, Ан Мълкахи, Джак Уелч и други. Така е най-добре – и ще става все по-често в бъдеще.
Живеем във време, в което лидерството става много значима тема, защото има огромен дефицит на истински лидери, които да са носители на новите тенденции в същото това време. Вероятно затова книгите, които пишат по тази тема, стават все повече и повече – както и авторите, които окуражават човек да поеме отговорността за своя живот и да бъде промяната, която иска да види в света.
Камелия Хаджийска
