Бих искала да споделя една статия, която съм писала преди доста време в моя блог Еspirited.com , и която е посветена на връзката между различните нива на психично здраве и ценностите. Желанието ми се провокира от факта, че попаднах на представянето на една книга в сайта на NovaVizia.net , която е посветена на промените, които се случват в мотивацията за труд. Става думата за книгата на Даниел Пинк “Мотивацията. Изненадващата истина за това, което ни движи напред”, в която се говори за смяната на парадигмата в областта на човешката мотивация и кое е това, което кара хората да влагат най-доброто от себе си в работата.
Накратко, в нея авторът говори за Мотивация 01, според която основен мотив за работа на хората е оцеляването и която исторически е доминирала човечеството много дълго време, и Мотивация 02, според която основни движещи мотиви вече стават търсенето на наградата (удоволствието) и избягването на наказанието (неудоволствието). Подобно обобщение може да изглежда доста опростено, но в действителност именно политиката на възнаграждението и наказанието е била и все още е основна отправна точка в мисленето на много от хората, управляващи човешките процеси на работното място. Хората са били и все още продължават да се стимулират да дават повече от себе си в работата чрез политиката на даване на награди (повишения, бонуси, привилегии, по-високи доходи) и заплашване с наказания. Във времето, в което живеем, това обаче се променя и затова Даниъл Пънк в книгата си казва, че идва краят на Мотивация 02. Фактите, които и аз, и вие вече знаем, са че все повече хора правят избори, основани върху други критерии, освен наградите и наказанията. Все повече хора са склонни да изберат по-ниско доходна работа и дори да се подложат на риска от санкции и уволнения, но да правят това, което искат и в което вярват, ако има конфликт между тези двете мотивации.
Нямаше как да не направя връзка между понятията, които Даниъл Пинк използва, за да опише промяната в парадигмата по отношение на работната мотивация, и теорията на Филип Котлър за Маркетинг 03. Освен цифрите 03 :), и в двата случая става дума за промени, които касаят бъдещето и в чиято сърцевина е нуждата от това да се поставят човешките ценности в сърцевината на всичко, което правим.
„Пинк счита, че не краткосрочната печалба, а дългосрочните ценности, са нещото, което е източник на човешката мотивация от по-ново поколение. Като пример посочва организации като Уикидепия, Мозила, Линукс и други социални и нестопански организации. Те са от нов тип организации – такива, които не правят преди всичко печалба, а които правят преди всичко добро.“ Татяна Христова
Това е само първата от трите несъвместимости, ознаменуващи края на Мотивация 02. За хората, които са запознати с пирамидата на Маслоу за йерархията на човешките потребности, в чиято основа е оцеляването, а на чийто връх е нуждата от самоактуализация, няма нищо ново под слънцето. Новото е, че все повече хора успяват да се придвижат към по-високите нива на тази пирамида. А за мен това означава и към по-високи нива на психично здраве. Какво имам пред вид става ясно в публикацията, която сега искам да споделя и тук, в този сайт. Тя се казва „Смятам, че това е невъзможно“, и ако искате да я прочетете цялата, можете за последвате линка. Тук помествам само тази част от нея, в която се разглежда връзката между психичното здраве и ценностите в известната книга на Робин Скинър и Джон Клийз „Животът и как да успеем“:
„…когато пациентите започват да проявяват интерес към някакви ценности извън тяхната собствена личност, това обикновено е знак, че са на пътя към по-здравословния начин на съществуване.“
Тук в книгата става дума за така наречените трансцедентни ценности, т.е. тази „съвкупност от ценности и гледища, които създават усещането за смисъл и цел, надхвърлящи индивидуалното, а дори и семейното благоденствие„(от същата книга). Не е задължително да си религиозен, за да споделяш подобни ценности, но е достатъчно да виждаш смисъла на живота като надхвърлящ собствените лични, тясно егоистични цели. Това е толкова важно, че когато Джон Клийз задава въпрос на Робин Скинър: „Смяташ ли, че човек може да бъде много здрав душевно, без да има чувството, че съществува нещо по-голямо и по-важно от него самия?“, Робин му отговаря: „Смятам, че това е невъзможно...“
Това, което сега бих добавила, е че не само индивида, но и организацията не може да бъде много здрава душевно, ако не отчита връзката си с Цялото. И в дадения случай ценностите не са нищо друго освен регулативните механизми, по които поддържаме тази връзка по един здравословен начин.
Камелия Хаджийска