„Липсата на искреност блокира умните идеи, бързото действие и приноса на добрите служители. Тя е убиец.“ Джак Уелч, „Да печелиш“, с. 35
Няма човек, който да е по-убедителен, когато говори за искреността като една от най-важните – може би дори най-важната, характеристики на истинския лидер, от Джак Уелч. Защото това е нещото, което той владее най-добре и което стои в основата на грандиозния му успех като Изпълнителен директор на General Electric :
„Винаги съм бил яростен привърженик на искреността. Всъщност аз я прилагах в практиката на GE в продължение на повече от 20 години.
Но откакто се пенсионирах от GE осъзнах, че съм подценявал нейната рядкост. В действителност бих нарекъл липсата на искреност най-голямата мръсна малка тайна в бизнеса.
Какъв огромен проблем е това!..
Говоря за това колко много хора – твърде често – инстинктивно не се изразяват откровено. Не общуват директно и не издигат идеи, за да стимулират истинския дебат. Те просто не се разкриват. Вместо това таят в себе си коментарите и критиките. Държат си устата затворена, за да накарат хората да се почувстват по-добре или за да избягват конфликта, захаросват лошите новини. Запазват нещата за себе си, скривайки информация.
Всичко това – абсолютно вредно – е липса на искреност.
За съжаление тя се просмуква в почти всеки аспект на бизнеса.“ с. 36
Спомням си как липсата на искреност изглеждаше в организацията, в която съм работила… И ми се иска тогава да съм попаднала точно на тази книга на Уелч… За съжаление тогава още не бях осъзнала собствената си сила … и затова не можех да прибегна и до силата на искреността. Вярвам, че за да бъде искреността източник на сила, първо е необходимо да сме наясно със собствената си сила – и истина. След това искреността идва лесно. По-трудно е това, което я предшества. По онова време аз не бях готова да бъда искрена. Вътре в мен имаше все още много страх и объркване. По онова време всички си мълчаха – и аз също. Приличаше много на това, което описва Уелч:
„По време на пътуванията ми през изминалите години съм чувал истории на хора от стотици различни компании, описващи пълната липса на искреност, която изпитват всекидневно на всички видове съвещания…
Чувам това толкова често, че в крайна сметка винаги искам от аудиторията да вдигнат ръце на въпроса: Колко от вас са получавали честна, директна, право в очите сесия за обратна връзка през изминалата година, от която си тръгвате със знанието точно какво трябва да правите, за да успявате по-добре, и къде стоите в организацията?
В някой добър ден вдигнатите ръце са 20%. През по-голямата част от времето процентът е по-близо до 10.
Интересното е, че когато обърна въпроса и питам аудиторията колко често са давали честна искрена оценка на своите хора, резултата не е много по-добър.
Забравете за външната конкуренция, когато най-лошият ви враг е начинът, по който общувате вътре в организацията!“ с.36
В своята книга да „Да печелиш“, откъдето са тези цитати, Уелч обяснява много ясно защо искреността води до победа – тя включва повече хора в разговора, генерира скорост, съкращава разходите… След което казва и лошата новина:
„А сега наистина лошата новина. Макар че искреността е от жизнена важно значение за побеждаването, нейното внедряване в която и да е група е трудно и изисква време.
Трудно е, защото се борите срещу човешката природа и окопали се организационни поведения, а е времеевко, защото става дума за години и години. В GE ни отне близо десетилетие, за да започнем да използваме искреността като нещо, разбиращо се от само себе си, а и след двадесет години това по никакъв начин не е универсално…
В действителност колкото по-любезна или бюрократична или формална е организацията ви, толкова повече вашата искреност ще плаши и ще разстройва хората, и да , може да ви убие…“ с.41
За да е убедителен, Уелч отново споделя собствения си опит като казва, че макар да е по-лесно да въвеждате искреността, ако сте по-близо до върха, откритият диалог може да започне навсякъде. Това е нещото, което той е правил, когато е имал само четирима служители в началото на кариерата си, и което е правил и като главен изпълнителен директор на GE, имайки хиляди служители. Причината да го прави това отново и отново, преодолявайки огромната съпротивата на околните, е проста: „искреността действа, защото премахва „задръстванията“.
Изцяло съм съгласна. Особено ми харесва този израз, че „искреността действа, защото премахва „задръстванията“. То отговаря и на моите наблюдения като психотерапевт. В блога си, в който пиша като психотерапевт, имам публикация със същото заглавие – Искреност , която беше вдъхновена именно от сега цитираната книга на Уелч. Тогава свързах психичното здраве на индивидите с психичното здраве на организациите. Сега правя същото, но в обратна посока. Защото това, което тогава написах там, не се е променило. И то е, че ако Джак Уелч е прав, когато казва, че липсата на искреност убива, то обратното също е вярно – наличието на искреност ни лекува. Просто е. Ако сме искрени, убийствено искрени със себе си (и с другите), и ще усетим сила, която няма как да се обърка. И понеже тази сила не идва от изкривяванията на болната ни фантазия, а от контакта с истината, в нея има много смирение – с нея няма как да се злоупотреби.
Камелия