Това е още един много важен урок по лидерство, преподаден от Стивън Кови. В неговата книга „Седемте навика на високоефективните хора“ той е шестия навик – въплъщаващ принципа на творческото сътрудничество. За него Кови казва, че е възможно да се случи, когато сме развили качествата, свързани с предишните пет навика, т.е развили сме силен вътрешен център, от който общуваме с другите, водени сме от желанието печеля-печелиш , както и да разберем различната гледна точка на другия/другите.
В някакъв смисъл той е наградата за вложените от нас досега усилия, защото той не е нещо, което трябва да развиваме целенасочено – така, както се случва с предишните навици, а просто да се отворим в контакта с другите с всичко, което сме придобили досега, за да бъдем възнаградени за усилията си. Защото синергията, която се получава при това единодействие е изключително възнаграждаващо и вълнуващо преживяване. При него не просто постигаме нещо, което многократно надхвърля собствените ни ограничени възможности, но и изпитваме вълнение и радост, което само по себе си е огромна награда.
Въпреки това и при този навик има специфични предизвикателства. И едно от тях е поемането на риска да напуснем зоната на комфорт и сигурност, за да навлезем в нови и непознати територии.
„В това да не знаем какво ще се случи по-нататък, да стоим на ръба на хаоса и да не сме сигурни, че ще минем оттатък, но да вярваме, че творческия процес, който се е отключил, ще ни даде повече, отколкото сме се представяли. Именно затова специфичното за този навик е смелостта, способността да се рискува, приключенския дух...Математическата метафора, която описва този навик е, че без единодействие при сбор на 1 плюс 1 ние получаваме 1 и половина, докато при единодействие при този сбор получаваме 4, 9 и дори 900! Причината за този феномен е, че цялото е нещо повече от сбора на отделните му части – най-важния елемент е връзката между тези части, които ги прави едно цяло.“
Другото предизвикателство е да си позволим да сме смели, защото при единодействието се преминава през процес на разпокъсани единици в процес на свързване на тези единици в едно цяло, което в крайния си вариант е нещо много по-различно от началото. И този процес не е гладък. Много често в неговото начало се случва нещо, което изисква кураж – да се каже някаква истина за хората или организацията, да се сподели нещо, което е болезнено и ни прави уязвими, но което отключва други такива споделяния и общуване в по-голяма дълбочина.
Друго, специфично само за този навик предизвикателство, е да се свържем с творческата енергия в себе си. Това изисква дълбока вътрешна синергичност, т.е. вътрешна цялостност и сила, за да се оставим на непредсказуемостта на творческия процес.
„Творческият резултат при това взаимодействие може да се нарече намиране на Третата алтернатива – тя е трета, защото отразява нещо ново, родено от срещата на две различни гледни точки, които на пръв поглед може да изглеждат и като напълно взаимоизключващи се. Третата алтернатива е като раждането на дете – нещо качествено различно, което прави възможно невъзможното. Но спойката – връзката между частите, е основана на искрената загриженост да се разбере другия и да му се помогне и той да спечели от ситуацията. Другата част е смирението и благоговението – осъзнаването на собствената ни ограниченост и оценяването на богатството, което идва от контакта с различните от нас други.“