За разликата между краткотрайния и дълготрайния успех
Успехът изглежда очевидност, върху която няма за какво да се разсъждава. Но така е само на пръв поглед. По повод на тази толкова базисна мотивация в човешкия живот има толкова много объркване и фрустрация, че е добре да се вгледаме по-отблизо в това какво е успехът за нас и как се постига.
Едно от очевидните неща, които се виждат веднага, е, че успехът за различните хора означава различни неща. Много хора пропускат да се запитат какво означава да съм успешен човек… защото, ако наистина си зададат този въпрос, ще видят, че влагат толкова много усилия в неща, които нямат нищо общо с това, което би ги довело до успеха.
Второто нещо е по отношение на средствата, с които се постига успеха. А различните средства водят до различен вид успех – една такава разлика е между краткотрайния и дълготрайния успех. Не се бях замисляла за този вид разлика, докато не прочетох книгата на Стивън Кови, в която той представя в чисто исторически план как представата за успеха се променя във времето и определя възгледите и вярванията на цели поколения хора.
Според него има два различни възгледа за това какво лежи в основата на успеха, които той нарича етика на характера и етика на личността. Тези два възгледа имат своите исторически корени и определят дали постигнатия успех е дълготраен или краткотраен. Ето какво пише той:
„Етиката на характера поставя в основата на успеха неща като цялостност, търпение, постоянство, въздържаност, смирение, кураж, справедливост, работливост, непринуденост, скромност и придържане към Златното правило “Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб”. Тя ни учи, че съществуват основни принципи на ефективния живот и че хората могат да постигнат истински успех и трайно щастие само, ако научат и включат тези принципи в основата на характера си.
Скоро след Първата световна война обаче общоприетото разбиране за успеха претърпява промяна и от Етиката на характера се насочва към това, което наричаме Етика на личността. Успехът става функция на личността, на нейния обществен образ, на нагласите и поведенията, на уменията и техниките, улесняващи процеса на човешките взаимоотношения. Етиката на личността съдържа две главни насоки – първата включва техники за социални контакти и публични изяви, а втората – позитивен начин на мислене. Част от тази философия се изразява във вдъхновяващи и понякога валидни максими от рода на “Усмивката печели повече от навъсената физиономия”, “Каквото човек си представи и в каквото повярва, това ще го постигне”. Други елементи от този подход са неприкрито манипулативни, окуражаващи хората да прилагат техники, с които да накарат другите да ги харесат или да получат това, което желаят. Характерът се признава като само една от съставките на успеха, а не като фундаменталната му основа.“
Разликата между дълготрайния и краткотрайния успех е като разликата между краткотрайните и дълготрайните усилия.
Кови обяснява, че след Втората световна война в Америка започва да доминира вярата, че с малко усилия и за кратко време човек може да постигне успех, ако знае кои са правилните техники за оказване на влияние върху другите. Това е вярването в основата на етиката на личността, което наистина довежда до бързи и големи успехи, но трудността идва след това – как тези успехи да се задържат. Точно тогава идва нуждата от новата (старата) парадигма на Етиката на характера и вечните принципи.
“ Етиката на характера се опира на основната идея, че съществуват принципи, които ръководят човешката ефективност, и че те са толкова естествени, реални, непроменими и неоспорими в света на хората, какъвто е законът на земното притегляне във физиката.“
Става ясно защо едната етика води до дълготраен, а другата – до краткотраен успех. Защото става дума за човешки закони, които са в самата сърцевина на нашето съществуване. Това, че не се спазват, не е доказателство за това, че те не са жизнеспособни – точно обратното. Нарастването на проблемите, до което води тяхното неспазване, е свидетелство за тяхната сила.
Затова става ясно защо съвременна корпоративна Америка се отваря към консултациите на Стивън Кови за решаване на своите проблеми. Защото – и тук Стивън Кови цитира Айнщайн: “Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ге създали или когато са се появили”. С други думи, проблемите създадени от етиката на личността и водещи до краткотраен ефект могат да се решат само, ако има промяна в мисленето, а това означава възприемане на парадигмата на етиката на характера, в чиято сърцевина са принципите, вечните човешки ценности.
Друго особено ценно, което Стивън Кови ни казва по отношение на успеха, е свързано с изследване на това което лично за нас е ценно. Защото, както той много сполучливо се изразява, може в стремежа си да се катерим все по-нагоре и по-нагоре по стълбицата на успеха, да успеем да се изкачим до върха й само, за да разберем, че сме се катерили по погрешната стена. Че дори и ако сме се издигнали до върха на корпорацията, но сме болни, сами, изоставени от съпрузите си и отчуждени от децата си, това не би изглеждало като особено успешно изживян живот.
Затова вторият от Седемте навика на викокоефективните хора е: „Преди началото имай предвид края“. А краят не е нищо друго освен краят на собствения ни живот – единственото място, от което можем да обърнем поглед назад и да видим кое е това, което придава ценността на живота ни.
Камелия