„Доверието, вдъхновението и ангажираността представляват душата на организацията, но твърде често тя е погребана и пренебрегвана. Разликата между познанията ни за този аспект на хората и задълбоченото ни разбиране на финансовия капитал е впечатляваща.“ Линда Гратън
Да, организацията наистина има душа! Тя е съставена от душите на всички тези хора, които работят в нея и които имат своите чувства и мисли, тревоги и страхове, копнежи и мечти. Тя е нещо толкова живо, че е изумително как този факт продължава да се пренебрегва от повечето бизнес-мениджъри в съвременния свят. Всички ние имаме един, не винаги ясно артикулиран в думи, но въпреки това отчетлив, усет за организациите, в които влизаме по един или друг повод. Той е нашето сетива да разпознаем дали там цари бюрократизма и отчуждението, или свободата и загрижеността към човека. Чрез него разбираме дали там е приятно да се работи или не.
Въпреки, че в съвременния свят все още преобладават бездушните организации, това не означава че и в бъдещето ще е така. Колкото и да не ви се вярва. Защото – душата на организацията е израз на нейната фундаментална човечност:
„Ние действаме във времето, търсим смисъл, имаме душа – това са принципите, върху които е изградена фундаменталната човечност на организациите. Да се отричат, означава да се създават организации без надежда, вдъхновение или вълнение. Да се признават, означава да се внесе в тях творчество и вдъхновение”. Линда Гратън
Камелия