„Доктор Лорънс Питър е известен с твърдението, че „в йерархията всеки служител се издига до нивото си на некомпетентност“. С други думи, когато си вършите добре работата, ви повишават. И този процес се повтаря, докато накрая се озовете на длъжност, с която не можете да се справите.
Иска ми се да перифразирам принципа на Питър. Смятам, че това, което всъщност се случва, е, че „във всяка организация всеки се издига до нивото, на което започва да изпитва вцепеняващ страх“.
Същината на лидерството е да бъдете наясно със страха си (и да го виждате у хората, които искате да водите). Страхът няма да си отиде, но осъзнаването му е ключово за вашия прогрес.“
Сет Годин, „Племена“, с. 55
Осъзнаването на страха наистина е ключово за нашия прогрес, защото в огромна част от случаите ние дори не знаем, че основаваме решенията си върху него! Не знаем, че основен съветник за вземане на решенията ни не е някой друг, а именно страхът!
Ако осъзнаем този факт, това може да доведе без много други усилия до необходимите промени, просто, защото е трудно да продължим да вървим по пътя си, знаейки, че сме страхливци. Здравословната употреба на страха е да ни предпазва и в предпазливостта няма нищо лошо. Тя ни ограничава да не поемаме опасни рискове. Проблемът е, че в по-голямата си част страхът ни ограничава да поемаме и не чак толкова опасни рискове. Той ни ограничава да се развиваме, да следваме сърцето си и своето вдъхновение. Това е вредната употреба на страха. И, за да сме наясно с нея, се изисква осъзнаване.